Замислици, размислици, премислици :)

Карел Чапек:

“Това, което сполетява човека, излиза от самия него. То само се размотава ей така от тебе, както от кълбо“

“Човек понякога пощръклява и дори не знае защо, но то си е било в него. И започва да замахва наоколо си.“

На сила хубостне става…

Нито само за мен се отнася това, нито само за уж половинката ми. Тук-таме съм споменавала за проблемите ни.. Сега решението, което взех не знам дали ще ми се върне с юмруци по главата, не знам дали не сложих началото на края така, но то и така не се живее.. Какво като вече имам дете?! Аз съм още само на 26 години и животът мисля е пред мен..

Разказчета

Пак ходихме в Шумен.. тази година се случва често, и ще продължи да се случва докато най-накрая не си взема и втората диплома в ръцете. Всъщност аз и първата не съм си я взела, защото като идваме все нямам време да ходя да си разписвам пътните листове по всички места, където трябва да ми треснат печат и да си ходя по живо по здраво.. иначе едната диплома поне си я видях..

Та заминахме в петък рано. И речено сторено.. отново в състав мама, тате и аз. Върнахме се един път, защото забравихме едни парички, срещу които щяха да върнат талончето за управление на кола от кат.. Казват, че като си се върнел няма да ти вървяло.. еми талончето не му го дадоха на мъжо, ама се оказа,че и тези 300 лева дето се гласеше да ги даде за него, вече няма смисъл да ги дава, минало време и то не си ги искат, но талончето после ще си го получи заради други глупости. И по добре,че сме доста зле с парите и тези пари за талона бяха взетина заем от сестрата. Та.. аз за учудване си свърших работата точно за 20 минути, нещо, което не очаквах и дори се бях приготвила да оставаме и събота и неделя там.. Кръстосах университета с беба в жълтия слинг и ме гледаха доста шантаво хората, дори Страшников срещнах, при него държах последния си изпит и още бах в 7 месец бременна.. Срещнах и една бивша състудентка, коята също е млада мама.. нейното отроче станало на две и се върнала на работа в Университета.. нищо чудно и скоро да опра до нея, когато стане нужда да се явявам на изпитите, ако отново отговаря за специалността Журналистика…

Молитва

Омммм, Омммм, Омммм!!!

Господи, прати ми малко пари в ръцете, прати ми, Господи спаси ме, бе!

Помогни ми да си спася душата, бе Господи, щото ако гръмна ще опръскам целия свят и то може и да не го опръскам с кръвта си!

Айде бе Господи, ако няма да ми даваш пари ми дай поне знак или сила да изтърпя или поне да знам, че няма да изгния тук.

Друг мъж ли ще ми пратиш, финансова независимост ли ще ми дадеш, или ще префасонираш сегашния.. хич не те знам, ама направи така,че дасе махна от тук бе!

С детето! Айде бе, Господи, от сърце и душа те моля,БЕ!!!

Ако трябва скарай ги тия.. родителите ми със зет им, накарай го да поиска и той да се махне, че нещо не ми достигат сили на мен да се оправя сама с всичко.

Пловдив

Днес измъчихме малко Теди Бебе с една разходка до Пловдив, но за това пък я показах на света и основно в частност на малкото останали ми колеги в магазина. Сега като се размисля дори ми се струва, че все едно съм влезнала да работя там, само и само да има от къде да ми изплащат майчинството. Повечето хора вече са напуснали, но има и останали още от създаването на магазина. Слагам и себе си в това число, защото аз също бях една от създателките. Сглобявала съм рафтове, нареждала съм стока, както в склада, така и в самия магазин. Това е супер маркет горе-долу колкото Билла голям.. до някъде магъзинът  е мое дете, но не чувствам някаква сантименталност към него.. де да знам, а имам това качество понякога за неща, които не съм обичала, после да изпитвам дори носталгия.

Та.. дойде ред да покажа нещото, заради което напуснах Пловдив, да покажа, че наистина е имало нещо - там. И да покаж себе си като майка, не просто като онова кльощаво същество, жлътнало се и което в четвърти месец мязаше на чирус и очакваше поне малко да прилича на бременно и да не го питат сигурно ли е, че чака дете..

Песен, която ме кара да настръхвам

Всъщност харесвам доста различни стилове музика, но малко са тези, които ми въздействат така. Едва ли и на всеuи така действа, но това е песен, която ми е слабо казано любима. Тя е като “Монолог” на Ахат, “Тишина” на Васил Найденов и.. абе музиките, които сравнявам са много различни, но въздействащи.. та ето Within Temptation - What Have You Done (feat. Keith Caputo).. Убих се да търся инфо за партньора на каката и намерих.. но никъде сякаш не видях така хубаво да използва гласа си.. ма много чувство и е един такъв ситен, а какво излъчване.

Теди бебе расте

Те това е тя, малката голяма Теди на прага на нейните 9 месеца.. скоро вече няма да мога да й правя забележката, в която й казвам да не ми го раздава важна, защото още не е седяла на вън повече време от колкото е стояла вътре

Бъдещите ми планове :)

Има и още, но да стигнем до там. Това е на голямата ми сестра бъдещият гоблен.. хихихи, имам срок до другия й рожден ден… този е доста по-големичък от предишния - Единственият му недостатък е, че краят на кимоното е отрязан, но при желание, аз мога да го довърша :

Новата ми стара страст

Така.. то това става май като краста да му се и невиди! От няколко години не бях хващала таз болест, но от как заших на сестрата гейшата и гоблените пак яко ме зарибиха. сега мисля да обурудвам бъдещата детска стая с детски гобленчета, които са хем лесни, хем много сладурски. почти свърших едно пате и скоро ще има снимка.. Сестрата си хареса още една гейша, пред която предната бледнее, намерих й схемата в един сайт.. и си викам.. бе шия аз шия.. но сериозните неща, дето съм ги шила са били все за подаръци и е време и аз да си харесам някой по-сериозен гоблен и да го зашия.. Уж съм си харесала.. Ама те толкова много,че все пак не мога да избера.. та.. напоследък дори и в нета не вися, днес влезнах за малко, за да прочета таз попара за бебоци как се прави и има ли някаква философия.. ма много мразя попара.. Тва като се сетя едно време как ме тъпчеха, а на мен ми се повдигаше.. все отлагах да давам на малкаа попара, но вече е време.. не че съм закъсняла много де Ката стана дума така да ми се искаше да заведа малката и себе си на детската асамблея и на празника на розата, но за капак цял ден в събота валя.. то келепир никакъв, че съм от тъпия град на родата.. от години не съм била на празника и все нещо става.. та и тази година не отидох, нито на конкурса да детска рисунка по асвалт.. Ма тва не ме счупи. освен всичко пък съм много щастлива и горда с моята 8,5 месечна щерка. От 10 дни я слагам на гърне, като не съм си го поставяла за кой знае каква цел, освен това си приготвих за дълъг процес. Момата в началотоне се въодушеви но гърнето, после го взе за столче.. и както си играем.. Хоп- падна злато. Това на третия ден.. и от тогава злато няма в памперса, има само в гърнето.. та момата се оказа отличничка.. не само в това отношение.. мъча я аз да пие вода от шише, ами време й е, аз нали не я храня вече само с мляко.. ама момата не ще.. и какво се оказва.. мия й аз устата след ядене, а тя още от чешмата ме гледа и се приготвя да ми ближе водата от ръката. Давам й аз и чаша, най-обикновена.. и тва се поолива, ама си сърба сладко сладко. Хамава работа… та расте та се къса мъничето…

Браво на хахавата ми щерка!

Разказ в картинки за екопътека “Бяла река” край Калофер

Това беше планувано да бъде нещо като излет, полянки, зеленина, ромон на поточе, пикник.. и така нататък, идилия..

Голяма част от идилията беше спазена, но елементите на екстремност не ги очаквахме. Ако знаех къде отивам с бебата едва ли щях да предприема този така наречен излет.. след който голяма част от присъстващите се сдобиха с мускулна треска

В настоящия разказ ще разкажа за всички герои, но най вече през нашите очи - моите и на Теди бебе, което получи първото си бойно кръщение в природата и макар да забравих да й хвърля пъпчето по тези места, се надявам да се е сложило началото на още едно горско човече. Баща й не е много по горите, дай му мотори, но това е съвсееем друга тема. Важното е, че маймунчето явно ще стане горско човече като майка си

Но да започвам..ай, родителите ми, двете ми сестри, една приятелка на по-малката ми сестра и ние двечките с момата Тръгнахме ние росни прясни от Бузовград с две коли, бяхме цяла бригада - леля Божка, чичо Никол

И ето ни пред първата обозначена табела: