Мда…

Мда… даже аз не вярвах колко много може да те промени едно дете.. мда.. което си е твое… Минаха едва 5 месеца, но промяната започна може би от момента, в който разбрах какво нося в себе си и от когато се опитвах да се настроя за новия живот и това, с което щеше наложи да се справям. И нормално, но така и не може да се подготви човек Казват, че когато едно дете дойде на бял свят животът не свършва и то не трябва да пречи на досегашния ти живот.. но аз ще кажа, че то не пречи.. то просто затваря една страница и прелива в друга. Защото просто не може да бъде същото каквото е било „преди“, не може, защото промените в теб и в начина на мислене и в усещанията ти са прекалено големи.. естествено има я и носталгията, има го онова смътно усещане, че си лишен от същността си, че си изгубил нещо безвъзвратно.. но може би всъщност си спечелил.. това не е загуба, не знам какво е.. но в момента, когато родиш ставаш едно цяло с бебето, както сте били едно цяло, когато то е било в коремчето.

Но ставана истина.

Аз съм от онези майки, на които не им подскача сърцето още като видят детето.. Първото, което видях от детето бяха крачетата му и как му плеснаха дупето и после го занесоха да го обдишат, че имаше проблеми.. Еми не ми трепна, то от раждането май… Само някъде в главата ми се мъдреше нещо, че искам да е наред.. нищо повече.. нитопритеснения, нито нищо.. после ми го навряха в лицето това бебе, ама аз какво да кажа.. хич не ми беше до него само номерчето видях и се сещам как акушерката, с която сме роднини каза, че приличало изцяло на таткото.. аз не обърнах внимание. После вечерта кото ми го донесоха вече се запознах с бебето и тогава постепенно зацепих аджеба що е това да си мама.. та до днес…

Тук е на по-малко от два часа.

месец по-късно

на 3 месеца

На 4 месеца

на 5 месеца