Eто я и нея, ГЕЙШАТА :

Потрудих се около две седмици и ето го резултатът Подаръкът за сестра ми по случай предстоящият й 28-ми рожден ден.

Ден като ден

Малкото дзверче заспа за около половин час.. давам й максимум един и после излизаме.. а през товавреме аз мисля да си допия кафето… Дните ми на спокойствие и почивка от мъжо минаха… Върна се и неговата почивка свърши и пак на работа. Нищо, че някои почивали тези дни, за някои хора празници няма… Но нали казват, че имаме прекалено много празници, явно е добре,че  повечето хора работят на частно и не могат да се възползват от така нареченатапрекомерна почивка.. Мисля си за поредната гадост, която се случи. Със синът на една майчина колежка. и той рокер и той с нов мотор .. и той сега е пореден некролог.. от мерак за събор, остава едно тлеещо тяло.. Лека мупръст. не го познавах, но това може само лееко да ме облекчи и да затворя очи и да премина в поредната статистика. Не че не ми пука.. просто това е защитна реакция от всичко.. и това,ч е доста хора изглеждат неебателни към чуждите болки и страдания, сред тези хора поне еднипроцент има и такива, които са дали на автоблокаж.

Но да сменя темааата.. Честит рожден ден на блога на инка.. така и не прочетох поздравителния пост, дано днес го прочета.. Но от тук честито !

продължавам да си шия гейшата и напрактика го заших този гоблен, остава ми да очертая фигурите и това е едно доста изнервящо нещо, но ще гледам дасе оправя.. не ми харесва много един от резултатите, но ще го ремонтирам, ако стане нужда.. Мда…

Рождения денна сестратаприближава, аз още не съм вдянала както трябва, но сам на малък купон по случай рд-то, ще видим дали майка няма да може да гледа бебата, ако не може и да я замъкна.. то не е много удобно, ама ако не пречи на рожденичката защо не. Тюююю.. че слънце изпече и аз като къртица след малко излизам. И какво още щях да казвам.. ба ли мама му както се вика..

Ден като ден.. единствената ми приятелка тук се сгоди, едва свари да си хване гадже и ей я.. Сега май срещите ни ще станат още по-рядки, но честито и на нея, най сетне се сбъдва мечтата й.. дано да има скоро и бебок, това също много го иска, накупила е достанеща на Теди, да вземе да купи нещо и на своето Мисля да я направя кръстница на малката, ноне знам дали това е възможно. Защото тя от доста време всеприказва,че като се жени иска аз да съм кума.. но от друга страна женихът е помак и може да не сключат църковен брак.. мали.. обърках се Времето ще покаже.. аз сега се надявам да мина и следващия трети изпит и отново да си стана студентка.. надявам се и най-накрая след година да съм завършила легендарното висше и да се окажа с две дипломи.. но лятото чукана вратата.. Настроението за сега е добро.. а утре как ли ще е И така, стига с празни приказки.. да си се заемам с гейшата.

Добър ден и на този ден

Сутрин е и аз едва съм отворила очи.. мда.. поредната сутрин.. вече не само с кафето, което е една чаша, а аз ще го пия цял ден… от едно известно време и с разни плодове и ззеленчуци, които се варят на пара. Днес е денят на един морков и на един картоф.. но сега за друго се сетих.

Вчера един много близък човек ми заяви, че с времето се затвърждава у нея решението да няма нито мъж до себе си, а още по-малко деца. Аз все пак не съм на това мнение и то не само за това да имаш дете, само и само да не си сам. Странно ми е.. хубаво е, че тя се наслаждава на времето си сега, че се радва на себе си и използва всеки миг от малкото свободно време… И тя е права, разбирам го, понякога човек не е склонен да прави жертва със себе си, за да има дете.. защото каквото и да си говорим това е жертва, колкото и майчинското ни чувство да е факт.. там е работата, че двете чувства на стремежа към свободата да принадлежиш на себе си и това да принадлежиш на някой друг, на детето си например , се бият, влизат в противоречие.

Човек не можел да има всичко..

Да вземем предвид мен.. още докато чаках бебока си казвах, че няма да позволя да превземе целия ми свят, но усещах, че точно така ще стане,поне в първите години, които за съжаление съвпадат точно с тези години на осъзнаване колко си си скъп на самия себе си и колко много искаш да доизживееш недоизживените неща. И така.. дори не мога да си позволя да се оплаквам, защото аз действително не знам оплаква ли ми се и оплаквам ли се. Времето, в което пиша сега е единственото време за мен самата.. което коства неизмитите чинии в мивката.

Моят Великден

Ех.. Велик ден ли? Като ми честитят тоолкова трудно ми беше да кажа - Во истина воскресе.. все ми иде да кажа друго - Верно ли възкресе?

Моите 3х3 плюс една

Та книгите… доста роля са изиграли в живота ми, а сега четенето е тооолкова рядко, сега чета само по нета, нотова не се брои, съвсем друго си е да държиш снига в ръце. Книга, които искам да прочета пак нарпример е “Малкият Бобеш” на Йозеф Плева. Мда, навярнопочти никой нея е чувал, нямаше и аз да съм я чувала, ако преди доооста време не обичах да се ровичкам из прашлясалия таван на долната ни къща, още когато живеехме там. Та за Бобеш… тази книга ще я чета пак навярно на бебе Теди като стане на около 4-5 годинки, след което сама ще си чете надявам се… книгата е публикувана за първи път на чешки през 1961-1962 година и малко по-късно е издадена и тук. Това е класика в детската литература на Чехия.

“Сексът и градът” - Или как аз от Саманта се превърнах в Миранда

Почнах до пиша, но половината го затрих.. Та… едно време този филм не го гледах кой знае колко, но се сформира една агитка, с която се виждахме много по-често от сега. Русокоска се провъзгласи за Кари Братшоу. А аз бях Саманта… Честно казано в момента не се виждам и като Миранда, поскоро се оприличавам на една от героините на “Отчаяни съпруги”, романтичката с 16 годишна щерка, дето се разведе с мъжо си.. ама това е друг филм и друга история, кой знае, може и от нея да стана част. Та за Саманта.

Днешният ми ден

За днес това й е вторият сън, но и сега изглегда долу-горе така:

Аз все още съм хремава и пия чай от лайка… много важно, няма що… ааа… и сега се сещам, че трябва да пусна в блога един коментар към пост на г-жа Мицева.. ама на.. то с кое по-напред. Гейшата тези дни страда от липса на внимание и е време да се стресна. Но първо да сложа и снимка как беба се събуди днес и гледа като изпаднал германец

Еф….

Мъчи ме отвратителна хрема.. и бебата е на такъв хал май. Думи нямам, дано поне тя да не се влоши. Ама че гадост, чувствам се като парцал, тук е кочина.. преди да заспи малката ми отвори работа, ама слава богу можеше и по-зле да е.

Оставям я аз в столчето за хранене и отивам в кухнята да й взема картофеното пюре.. и чувам трясък. Викам си отиде, бебата все се надвесва и викам паднала е барабар със стола… ама седя още в недоумение и не чувам рев.. бе какво става бре.. влизам и… нашата се пресегнала и хванала едно цвете, дето татко й ми го подари за осми март, откъснала едно листо, а саксията с доволно количество пръст се търкаля на пода.. баси, с тази гадна хрема дори не мога да се ядосвам, викам ся и да се нервя все тая, кротко взех прахосмукачката и смук смууууук.. и без това тази пръст не е много хубава и трябва да я сменя с по-силна, че да растат добре цветята.. а като стана дума за тях, да взема да ги покажа.

Kафе, кафе кафе…

Ей, престраших се бе! Престраших с вече да си пийвам кафе с мн си сутрин… то не за друго, ама ива няма от мноого месеци, да не кажа година бях спряла, първо ми се гадеше от него докато бях бременна, после като родих пък не знам защо, ама а пийна кафе и ми намалее млякото, а хайванчето нали трябва да има какво да яде… та то и сега вече 7 месец кара и от скоро се захранваме…. нали от форум бгмама яко ме зарибиха да кърмя,че така… и от около месец си пийвам 3в1, а сега от около седмица и кафето подпуках, имам едно тука баш от Италията купувано, че да го изпробвам и за сега слава богу не се отразява на млекцето… ех, че ми липсмаше този горчив и осафирясващ вкууус… направо си изтръсквам заспалата глава

За Паметта, Свободата и Писането

Блогът ми е доста разпилян като самата мен през последните месеци.. или по-точно през последната една година. Чудя се дали в това няма да се превърне остатъкът от живота ми, дали това е период, или белязка за по-нататъшни дни.

Честно.. много ми е странно.. казва всеки, че съдбата зависи от нас, на мен също ми е чуждо това да се тръшна и да кажа съдба и да лея сълзи, също така се чувствам някак различно, все едно се наблюдавам отстрани, сякаш аз съм безучастната съдба, която не си прави труда да дърпа никакви конци, само ме гледа как всеки изминал ден се обатачвам в самата себе си. Обичам свободата, или по-точно да мечтая за нея, защото в живота ми миговете на свобода са били толкова малко, че гадната памет не си направи труда да си ги спомни.. не си направи труда да ме накара да повярвам повече в себе си, защото миговете на триумф определено не са били нито сън, нито мираж..