Днес ми беше свинско…

Днес може би за пръв път осъзнах и си дадох сметка, че напускам корабът-майка, демек Шумен.

Знам,че няма място за нас с Теди тук и въпреки всичко днеска буля ви Пиклова рева като магаре.

Платих останалите дни от престоя на Теди в яслата, взех квитанциите и се отправих към общежитията с тайната надежда поне сега да не срещам Каракуджо.. не и тогава, но не би.. все пак се оказах силна да залепя една усмивка секунди след като с голям зор вървях и се мъчех да сподавя сълзите си, поне докато не се прибера в стаята си и не съм пред ничии очи.

Куриоз :)

То не е много за смях, но е нещо, което ме хвърли в тъча, определено! Та викам да си го запиша, да не го забравя, щото то си заслужава да се запомни

Та аз нали отдавна гости не съм приемала.. но вчера следобед ми цъфва един образ на вратата, дори не помнех, че съм му казала къде живея, от общежитията е, виждаме се обикновено навън.

Та идва нашия. Тук – обичайната кочинка, аз дори не бях облечена, че го вързах да остане пред вратата и после го поканих.  И сяда този ми ти момък на леглото и почва да мънка :

“То не е моя работа, ама аз за твое добро.. абе знам че не е моя работа…” – поти се някакъв.

При което аз в недоумение, не ми е кой знае колко близък, че да има информация кое е в моя вреда, почнах да се чудя какво е за мое добро,че аз по-благочестиво и от Дева Мария живея тук..  И тъй като недоумявам го питам за какво иде реч, че е чак толкова сериозно. и той:

“Абе ти не беше ли много зле в един момент?”

И аз:

“Е.. чак пък много зле да съм била…”

“Психически” – казва той и ме гледа сериозно.

Аз колебливо потвърждавам, ама викам си тука има нещо гнило. Пичът ме гледа загрижено:

“Ами не се ли отразява това на Теди?” – и пак притеснен.

Бре.. викам си на ума, този на къде бие, че мен Теди ме прави щастлива, стремя се нищо негативно от моя страна да не й повлиява.. и в този момент този изтърсва бомбата:

“Нали беше казала,че си болна от шизофрения…”

При което аз – останах със зяпнала уста и почвам да пелтеча почти изгубила дъх, че това не е вярно и в същото време усещам, че звуча като луд, дето не си признава лудостта и той даже ме успокоява..

Леле, хора, ама че положение.

Викам му кой знае на колко хора си разправял за таз глупост! И той вика:

“За какъв ме взимаш, това не е нещо, дето на всеки се говори..”

Леле.. и лекар дошъл да ми препоръчва, питал бил майка си за моето положение. Бе на мен баба ми е шизофреничка, да не съм се изпуснала и той да е помислил,че аз съм.. Голям смях и върви обяснявай,че нямаш сестра Та за това ми беше мисълта. Ако от някъде чуете, че съм освидетелствана – не му вярвайте, пепел му на езика

6 не-важни неща, които ме правят щастлива

Това е само условно казано, защото аз съм на мнение,че всички неща, които ни правят щастливи са важни! Постарах се този път да участвам в такава игрица, макар да нямам особено много време и си мисля,че няма да мога да си събера правилно акъла, но ще пробвам Всичко идва от тук – http://missby.wordpress.com/2009/06/26/6-things/, а поканата ми да се включа – от тук http://ljato.wordpress.com/?p=495.

Въпреки щастливите дни…

В момента не спя, просто защото шибаняците от претъпото заведение с басейн “Ривиера” решили да си правят открита дискотека.. дано до 22 и 30 да спрат ще им пикам и на лайната смотани, добре че Теди не я бърка и спи като къпана.

Има нещо, което доста ми тежи тези дни и особено днес ми стана много криво. Знам че не бива, знам че трябва да съм над това и да приемам чуждата гледна точка и че не винаги някой може да те разбере по важни за теб неща. Ама ми стана много гадно, че неразбирането дойде от човек , на когото много държа, човек който и днес го смятам за различен, но за пръв път се почувствах предадена. Факт.

Честит рожден ден, Жени!

Честит рожден ден, весела Пеперудке! Пожелаваме ти много слънчеви дни пълни с усмивки, сила, нежност и вяра! Нека животът ти създава работа, която ще работиш с удоволствие и всеки един следващ ден да бъде истински осмислен, жив и изживян! Наздраве от една Кекла и Теди Бебе!

Пиша и бегам

Днес ми е ден за принудително излежаване…

Що принудително –  ами щото нещо не мога да се спра.. уж съм се спряла, ама нали знаеш, като си в движение нон-стоп, ха вземи се спри .. Ми то не става..

Днеска все пак реших да не поглеждам никакви календари и никакви разписи на часове на този или онзи даскал, и просто да си седна на гъзо и да се излежавам. Попаднаха ми сериите от първия сезон на “Всички обичат Реймънд”, любимо сериалче и се позазяпах. Не беше планувано за почивен ден, но да речем,че си успокоих съвестта че съм си го изработила почивното, защото още един изпит премина в студентската ми книжка, та си и викам –  за днес толкова.

Последния изпит е по Календарна обредност..

Цитирам:

“Четири стига ли?”

Мина време…

Мина доста време, в което не съм се обаждала..

И да,  дойде и моят ред да кажа – ” Не, нямам време, не, не съм почувствала нужда да пиша.. “

Пообърнах в последно време внимание на моя другия дневник, този от хартия, този, който почнах да водя отдавна и в който пише неща от миналото ми, минало, което вече не може да бъде настояще, просто защото това вече не съм аз, не е и той, тя или който там е.

Теди вече от доста време ходи по ясли, вече плаче горкото, но празно няма.. опитвам се да й обясня,че и на мен ми се реве от университета, ама ходя.. аз няма на кой да ревна, но животът си има задължения и децата ги имат, колкото и да им ги спестяваме и да им ги отлагаме, колкото и да ни боли..

Изпих две бири

От сутринта не ми беше ден. Хубаво беше,че не се чувствах нито щастлива, нито нещастна,че е Велик ден, а аз нищо няма да разбера от тази работа. Предишните години все съм се сещала за баба на този ден и това,че я няма. И днес се сетих.. но не с тази гадната тъга. Но ми беше свинско.. насилих се да излезна, защото Теди имаше нужда от това, а и защотот знаех,че така ще си изработя съня, че така ще минат няколко часа.. и излезнах.

Ами това е.. да видим по-напред как ще е

Вече два дни за по един час  и един ден за два Теди остава в яслата.. Утре и вдругиден ще я водя за закуска и от другата седмица започва да остава и за обяд.

Първия ден дечко не знаеше много още на кой свят е, когато я вкарваха през вратата на стаята с дечицата.. Вчера ме буташе да й се махна от главата, а днес тропаше по вратата да си я приберат при дечковците .. и тъй, не ме иска мойто хайванче, на голямо го раздава.

По-скоро се радвам

И докато я гледам…

..как вади две кутии от сухо мляко пълни с овесени ядки и ги прибира в един шкаф като имитира подреждане, си мисля как расте и се развива един нов човек, една нова личност.. то се знае, това е станало още с появата й, но сега още по-явно започва да си личи.. много неща ми се щеше да напиша.. доста от тях ги вардех за след понеделник, но реших да има отделен пост за първият един час на Теди в яслата. Да, мъничето тръгва на ясла. Всичко е приготвено, часът, в който трябва да я заведа е насрочен и така. На мен ми се щеше първият й ден да е поне два часа, не за друго, а защото моето е аборигенче. Не е свикнало да се среща с деца и не е свикнало на лудуване около себе си. Докато се осафери и то ще дойде време да я прибирам.

В понеделник навярно ще пия кафе два пъти. За първи път от много време ще остана сама с празната детска количка до себе си, ще захвърля количката до края на седмицата и мястото й ще заеме раница и отново старият добър слинг, съчетан с хаотично припкащите крачета на Теди. Каквото и да си говорим, с това започва нещо съвсем ново в живота и на двете ни. Аз няма да се върна към стария мой живот, ще започна един нов в новия, започнал с появата на Теди. А тя – нещо ново в съществуването си.

Опитвам се за ди спомня моето собствено отиване в яслата и моите собствени усещания..

Смътно си спомням как в Бузовград, когато аз бях мъъничко човече, разбирай 82-83 година нямахме детска градина, такава в какъвто вид има сега, точно срещу вкъщи. Смътно си спомням,че аз бях на ясла в някакво помещение над здравната служба,  не си спомням помещението.. спомням си едната си баба как идва да ме взима от детската  как я виждам на терасата. Останалите ми подобни спомени са свързани само и единствено с другата ми баба. Спомням си как днешната библиотека преди беше ясла и аз имах червено малко столче с корабче.. спомням си как и голямата ми сестра беше с мен в една група.