Двата лева…

Днес се случи нещо, което хем ме накара да се замисля, хем ми стана  едно такова..

Скоро започвам работа, по всяка вероятност временно, поне такава е опцията. Може би трябваше с друго да започна, но както  обикновено ще разкажа разхвърляно и за тези два лева, за които става въпрос. Преди няколко дни гледах „Цената на истината“, където двама псевдо родители се жалваха и печелеха разни пари, тоест колкото повече грешки, непоправими при това са извършили в жалкия си  живот, толкова повече пари бяха спечелили. Стана ми гадно, болно и отвратително, заради нещо друго, което бях  видяла преди това по същата тази телевизия, която пръска  хилядарки за разни  плужеци изоставили децата си, проиграли парите на родителите си и сеещи само мъка и болка след себе си и в сърцата на невинните си невръстни деца. И пак се замислих колко много е несправедливо всичко това, колко много, много е несправедливо. Рядкко давам пари за благотворителност. Много рядко и то не защото съвсем ги нямам или съм коравосърдечна или нещо..

Та за двата лева.

Ама то било уморително да се готви :)

Та, както вече доста хора са наясно, днес ставам на 28, празник няма да има, най-сетне се сбъдна до някъде желанието ми, но трябваше да минат няколко години и аз да усетя правилно нещата. Не си празнувам рождения ден, не мисля и да си го празнувам, но по принцип ако има кой да дойде, го каня да заповяда неофициално в този ден, както и в рождения ден на детето и така нататък.  От няколко години рождените ми дни не са мои рождени дни и все съм искала просто да са дни като всички други, без оня трепет или очакване. Не че съм разочарована или нещо друго, просто не очаквам нищо кой знае какво, само да няма лошотии. Днес ето най-сетне изгря слънце, сготвих първото си пиле с картофи на фурна, кексът обещаваше да стане прекрасен, ама от нетърпение остана недопечен. Чакам голямата ми сестра да ми кацне на гости. Тя днес е дежурна, но има няколко часа почивка и ще ми кацне. До сега се сетиха за мен толкова много хора, на които много, ама много благодаря и наистина се радвам,че все пак имам рожден ден, за да ги чуя всички наведнъж. Напоследък много говоря по телефона, ама съм си харесала основно Бонбончо и основно с нея поддържам такава връзка, с останалите поддържам основно чрез интернет, и слава богу,че го има този нет

Новината на деня

Бейн тука ме запали отново по въпроса с  мъжките ::) Тъкмо се връщам от кафе със сестра ми, в което стана въпрос точно за мрънкащите и отвратителни мъже. Та исках да споделя и тук последната простотия излезнала от устичката на свети Николай.. Не знам споделяла ли съм как нашия сладур системно и уж неявно се опитваше да ми понижи самочувствието, да ме изкара грозна, отпусната и дебела, бъкана с  целулит.. е за това не съм разказвала навярно, но тези дни, когато беше тук се присетих, защото сладурчето отново ми припомни за тях.  Влиза онзи ден човека в стаята и учуден казва:

- Я, ама ти тези дънки много си ги изпънала. (Разбирайте : „Пораснал ти е задняка и дънките са залепнали за теб“) И не, не си внушавам, това е добре познат сценарий, че още преди да си отвори устата знам какво му се върти в шибаната глава.

И аз отговарям:

-  Ми да Николайчо, залепнали са, щото са ластични.

- Тъй ли, не знаех, че имаш такива ,ама на мен така ми харесваш. (Този израз за харесването го има във всекки случай, когато му парирам атаката и  го „насера“ с някои крилати фрази изключително подходящи за особата му, а и „на мен така ми харесваш“ следва да изрази ти сси дебела, ама нищо аз така те харесвам“, тук не говорим за теглото ми, което всъщност е под нормата в момента точно, но на нашия не му пречи да се „пробва“)

Теди отново е на ясла.

Днес й е първият ден, в който ще остане през целия ден, загубила е тренинг и не отива с желание, иначе въпреки това сякаш й харесва. Но вече все повече осъзнава обичта си към мен, което хем е хубаво, хем е някакво.. от едно известно време все иска да заспива докато ме прегръща и целува, а ако стана задължително трябвада има някоя играчка под ръка, че да прегръща нея. Много ми е шантаво. Вече официално ми приключва майчинството , а в търсенето на работа никак не съм напреднала. В едно списание ми предложиха да бъда ссътрудник на хонорар, но не съм сигурна дали искам и имам възможност да се занимавам точно с това, то по начало не е постоянна работа или нещо такова и за на първо време става, но спецификата не ми е особено позната и е свързана с доста проучвания. В момента, в който се освободя и Теди започне редовно да ходи на ясла ще поработя по въпроса, и без това нямам никаква работа след като малката я няма в къщи. Освен това мислех утре да ида до Пловдив, за да си прибера документите от работа и да се запиша на борсата, поне докато си търся работа и там да ми търсят и  ако мога да изкарам някой безплатен курс по нещо си, да се възползвам. Исках много да се видя с една приятелка, но се колебаех.. майка ме убеди,че другата седмица може да погледа Теди, а аз да остана малко повече в Пловдив… в крайна сметка това ще ми е един от последните пъти там, а и да се видя с тамошното Теди, че ми е домъчняло, съвсем си прекъснахме връзките..

Вчера ходих на кино :)

Беше скучен филм, името не го хванах, защото леко закъсняхме.. обаче си беше хубав ден, общо взето излязох, защото имах голяма нужда от това, исках да изкарам малко време със сестра си, да се помотам и пофръцкам из Казанлък, а междувременно не бях се замислила да си оплакквам очите с мъжко, ама и това успях да свърша.

Всъщност излизането започна с едно състезание по Тае-Бо, на което щяхме да присъстваме с голямата ми сестра. И присъствахме. Дойдохме и за да гледаме една приятелка на каката ми, която е треньор мисля, тя правеше упражненията, а другите ги повтаряха, все тая. Интересен спорт  е това.

Напоследък гледам „Сексът и градът“ и доста ми повлия, хубаво е да се вживявам там, някак си много отпусккащо ми действа, а и като гледам героините и ситуациите, в които изпадат е някак готино, защото и най отчайващите случки всъщност изглеждат не толкова отчайващи. Оптимизмът преди всичко.

По повод един коментар..

“ Бъди строг  със себе си е мек с другите“ –  интересен съвет. Кратко, точно и ясно казано. Ама аз нали съм мислеща тиква, или патка, там каквото и да съм. Замислих се.

Ама че панацея е това..

Само дето буля Кекла го не вярва.  Поживях.. не много, само една трета от живота ми е минал, ама това да съм строга със себе си и мека с другите.. Правила съм го, не мога да кажа че не съм минала и по този път..

Хубу, ма вече нема танту за кукуригу.

Хубаво е човек да е строг не само със себе си, но и със другите. Това за самокритикатта и самоосъждането е необходимо, самоконтролът е необходимо нещо.  Обаче щом аз ще се контролилам и ще се самовъзпитавам, щом ще съм строга към себе си и ще приемам останалите за равни, то тогава действително трябва да  седим на еднакви столчета .

Мда..

Хванах малко почивка, пийнах бира и ето ме на хоризонта.. Теди е с баба си, гледкат се. Преди малко бях в Казанлък колкото да се отчета по повод една обява в две местни медии, които тръбят,че си търсят журналя.

Честит рожден ден, Теди :)

Както дооста хора знаят, бебе Теди стана на две днес И на три да стане, пак ще е бебе Теди Празненството беше скромно, но затова пък реално рожденичката се забавлява доста повече от рождения си ден миналата година. Много неща искам да пожелая на малката маймунка, вече всъщност съм го направила Най-важното е да продължим да се борим заедно в живота, да бъде все т ака добър дипломат и да си знае интереса, с любов и обич да постига желанията си

Накратко ще разкажа как мина този ден, когато празнувахме един от малкото празници на тоя свят, който си позволявам да празнувам, въпреки че идването на едно дете на бял свят често е съпроводено не с особена радост и задвете страни, говоря във физически аспект , празникът си е празник  и хубавите емоции, надежди, мечти, сълзи в очите, изострената чувствителност са все неща неповторими и запечатани в съзнанието ни и на двете от ден 24.09.2007г. , 14.30 ч.

Станах рано, докато правих закуската на Теди, а тя висеше на гърнето и гледаше „Мързелград“, поизмих чиниине от снощи, премислих докато си слагах кафеварката на котлона какво ще си храня гостите и си съставих мислен план. Облякох детето и извадих подаръкът, който отдавна й взех от Шумен и който заедно сглобихме Това е една количка за импровизиран румсервиз, с чинии, чаши, вилици и лъжици. Не знам дали количката хареса,не знам и какво имаше в чашите от детския сервиз, но куклите преядоха и препиха, барабар с  Теди и моя милост. И така до обед игри. Докато Теди спи аз пооправих стаята за гости, сложих разни играчки и клим, надух балони и зачаках малката да се събуди. поиграхме пак, поразходихме се и зачакахме да стане време за гостите, които всъщност, ако не броя татко й и сестрите ми бяха само двама Прочетохме и картичката от Яна, Антон и Божката Като си взема батерии за фотото ще пусна снимки

Ето и малко снимки от събитието

Първа дойде баба ми от страна на баща ми.

Мен ме знаете коя съм, предполагам и рожденичката е ясна коя е

Тортата беше направена тази година от баба Янка, тоест маман, ето я и нея, тортата де

Преди голямото ядене на торта си поиграхме отново със сервиза, както се вижда взаимно се храним с някакво ядене, май то освен тортата се оказа най-вкусно за Теди:)

Всъщност по-надолу снимките са уникални, защото Теди за първи път опитва торта, престраших се да й отпусна края и да разбере що е то сметана

Следват няколко семейни снимки в стил „Мама, тате и аз“.

И за завършек на снимковия материал, прилагам едно кратко клипче, което ознаменува първото ядене на торта за малкото човече

И лятото си отива

Лятото е сезон, който по някаква причина изпускам от години. И тази година лятото не е нищо особено. Сякаш. Далече съм от характерните уж отпуски по това време, почивки, а камоли море. Дори ми е странно това с морето. От друга страна все ми се е искало да отида някъде на планина, ама на истинска планина, с истински преходи, с истинска екипировка  и с движение,  много движение.

Най-накрая го дочакахме

Николай най-сетне се изнесе, който не ми е вярвал,че наистина го мисля това с раздялата ни, може спокойно да се целуне отзаде си.

В момента съм отворила шампанското, което отдавна чаках, за да полея днешния ден. Всъщност обаче днешния ден настъпи още преди много време.  Не усещам нито спокойствие, нито радост, нито нещо кой знае какво. Просто се случи нещо, което всъщност вече се бе случило между нас, по-скоро сега и другите ще разберат, екшън да има