Отново е снежно

Радко ми се налага да излизам на вън, когато не работя. Сега ми се налага. Това е третият път, когато трябва да излизам и завалява сняг. Още нещо, което да ми напомни, че трябва да приема това, което ме очаква сега. Хем всичко е ново, бяло и снежно, хем всичко е по старому.

За варените картофи или как се вкарах в поредната драма.

Мили деца, както стана ясно от последния ми пост – намерих си мъж. Може и преди това да си го бях намерила.. не знам. Но е факт,че един месец си имах мъжко в леглото. Беше странно, леко притеснително и леко страшно. Като цяло се гордея със себе си, че не позволих всичко това да помрачи истинската ми радост, че някой там горе ми е позволил да имам всички тия неща в ръцете си, макар и само за месец. Надявам се да продължа да ги имам, дори да не са в ръцете ми буквално, тъй като обстоятелствата го налагат.

За връзката със самотен родител.. или как прецакахме хубавото момче/момиче

Самото понятие „самотен родител“ ми е много противно, но в момента просто не се сетих за друго по-подходящо.

Ето, че и на мен ми дойде до главата да се сблъскам с чуждото мнение и глупост относно семейния ми статус.

Баба ми разправя за една комшийка,че била хванала рак, защото едното й дете се оженило за по-възрастен мъж,  другото – за жена, която вече има дете от друг мъж. Кратко, точно и ясно.

До къде трябва да се простира майчината, роднинска обич и до къде не.

Кога пречи и кога помага?

Злото всеки път било предизвикано от добри намерения. 

От една страна ми е забавно. От друга никак не ми е забавно, ама никак. Когато в случая е замесено детето ми и разни хора го гледат с лоши очи. Чудели се дали не е дете на циганин.. и що било толкова черно.

Иска ми се да кажа нещо много силно в тоя случай и не само, защото става въпрос за детето, което аз лично съм родила и не от циганин.. но и да беше от такъв. Какво толкова?! Мисля си за осиновените деца от такъв произход, които живеят сред нас и за русите им родители

Но хора, не можем всички да сме  бели като мляко и с кристално сини очи. 

Наистина ми е трудно да си обясня това мислене и как все още се  гледа с лоши очи на тия, които са избрали по-добър живот за децата си, дори това да значи да растат без баща/майка.

Този, при когото е детето често той се проявява като лошия родител и този, когото го гледат лошо.

Защото не е запазил семейството в класически за обществото вид.

И защото така се явява опасност за всички ония чистички, неопетнени неомъжени и неоженени мъже и жени, които тепърва ще създават семейства.

Самотният родител е нещо, което за съжаление е твърде често срещано в обществото ни.. и е като чума за обикновения човек.

Както той, така и детето му.

Когато тая чума приближи твърде близо, хората престават да бъдат състрадателни към съдбата както на детето, така и на родителя, който го отглежда.

Престават да гледат на тях като хора, които се обичат въпреки всичко, престават да гледат на тях като на две човешки същества.

Те са чумата, която ще унищожи собствените им деца, те са чумата, която ще донесе нещастие в дома им. 

Относно моя случай. Мен може и кучета да ме ядат, но разбирането ми стига до момента, в който намесят детето ми. До момента, в който ще го нарекат цигънче и ще нарисуват прекрасен сценарий за майка му, която си е позволила да го роди.. и аджеба каква е всъщност черната истина за появата му.

Това вече е твърде много за мен.

Оптимистичното е, че не всички имат мислене за такива като мен, като за чума.

Вас чумата ще ви отмине.

Драма, драма, или просто си чурyликам

Е да, ама не.

Може би е още рано да пиша за каквото и да е. Или поне не за „Темата на моя ден“. Основната

Take That – една любима група

Странното е, че пиша пост точно за тази група, а не за една друга, която напоследък мъънинко съм занемарила. Но искам да дам в блога си адмирации към тия момчета-мъже, вече мъже, които вече толкова години дори и след дълга пауза, продължават да правят много хубава и интересна музика. Не съм кой знае какъв музикален спец, но тия хубостници са ми в топ 10 от любими изпълнители. Дори и да не ги слушам чак толкова често не мога да не кажа как ме радват и какви добри изпълните ли са Правят страхотно шоу на концертите си, пеят на живо, танцуват в същото време, и пак успяват да не са фалшиви. През годините двама от тях не са се изявявали кой знае колко ЯВНО с гласовете си, но със сигурност имат роля и за изявата на останалите ЯВНИ от групата

Не съм сигурна кое точно харесвам у тях, толкова са оригинални, музикални, богати от към настроения.. и англйски

Почитателите на групата надявам се ще оценят подобаващо и двата клипа и защо точно тях съм публикувала

:)

Позанемарих писането напоследък, явно сега съм в тая фаза. Правя си кафе в момента, доста време не бях пила, отказах се, но сега наистина ми се допи. При мен нещата нямат кой знае какво развитие, някакви съдбоносни новини или нещо подобно. Животът си върви, Теди расте. Поядосваме се една друга, но и двете много се обичаме, дано така продължи и занапред Пеем разни коледни песнички,  говорим на патагонски, къде разбираемо, къде не.. И животът си тече.

Ден след вчера

Явно имах нужда да си го излея… това вчера.

Дори не се приключи само с едно тежко сбогуване.

Но какво стана..

Олекна ми.

Зимен сън или пореден край

Който идва след обещание за вечност.

Отново неспазено.

Отново неиздържало.

И по-добре.

И въпреки това е тъжно, някак носталгично тъжно. И дразнещо дори.

Всяко чудо за три дни… Дъ дупката

Ма и това важи за мен с пълна сила.

Чудя се как е възможно толкова бързо да си сменям посоките на мислите, на чувствта и от едно нещо и вярата ми в него, изведнъж да мина на съвсем обратната страна.

Времето наистина променя нещата и аз го следвам ли, що ли.. защото мисля че съм била права и в двата противоположни момента.

Мир и спокойствие

Отмина като сън. Дори не знам какво всъщност мина Нищо не усетих, освен едно много добре прекарано време с хора, които обичам.

И цената, която трябваше да платя.

От известно време гледам рибоци и доста се бях зарибила в тая си дейност, дори бях измислила имена на рибите. Но докато ме няма печката в стаята не работеше и се оказа,че нагревателя на аквариума не работел и заварих потресаваща гледка. Чак на рев ме изби. Бях така ентусиазиранна от добре прекараното време, това как ще се видя с малката, която беше почнала да ми липсва.. и ги заварвам тия окапали по дъното с обърнати кореми. Е какво пък, някакви риби, дори не можеш да ги гушнеш, аз също така си мислех преди да имам. Само че те не бяха просто част от интериора. Сега имам все пак нови рибки. Почти като запетайки. Подарък от Валери. И хем исках отново да имам аквариум, хем не ми се ще тия животинки да ги приемам просто като поредните тапети в стаята ми.